Отбелязването му започва през 2019 година, когато Министерството на културата официално приема инициативата, предложена от ансамбъл „Чинари“ с подкрепата на множество творци, културни дейци и институции.

Изборът на датата не е случаен. Тя се намира в периода на лятното слънцестоене – време, свързано с древни народни вярвания и ритуали, както и непосредствено преди Еньовден – един от най-почитаните празници в българската традиция, изпълнен с обреди за здраве, плодородие и благополучие.

Българският фолклор представлява безценно духовно богатство, съхранило през вековете народната памет, обичаи и ценности. В него намират място народните песни, танци, приказки, легенди, пословици, гатанки, обреди и празнични ритуали, предавани устно от поколение на поколение.

Особено място заемат българските народни песни, които са сред най-богатите и разнообразни образци на музикалното народно творчество. Те отразяват историята, бита, любовта, труда и вярата на българите, като и до днес продължават да бъдат неизменна част от културния живот на страната.

През годините българският фолклор се превърна в една от най-разпознаваемите визитни картички на България по света. Благодарение на усилията на фолклорни ансамбли, читалища, музиканти, певци и хиляди пазители на традициите, това безценно наследство продължава да живее и да вдъхновява новите поколения.

Денят на българския фолклор е повод не само да си припомним богатството на народното творчество, но и да отдадем признание на всички, които с труда и таланта си пазят живи българските традиции.