Започваме много сериозна кампания за това тази година, и да има режим в Плевен и в Ловеч, той да е минимален. Надяваме се включително и да няма, каза министър Шишков след работна среща в Министерския съвет по проблемите на безводието, водопроводите и напоителните системи.

Надяваме се с нашите енергични действия и с този план, който направихме току-що, жителите на Плевен и на Ловеч тази година да изкарат лятото по коренно различен начин. И аз съм убеден, че ще се постигне, допълни той.

На въпрос за други региони в страната пред водна криза, министър Шишков увери, че в момента се извършва пълен анализ и се провеждат поредица от срещи за идентифициране на всички потенциални проблемни зони.

Тринадесет общини са с режим на подаване на вода, сочи справка на ВиК операторите за периода 15 - 21 юни. Засегнати са 14 976 души.

Водните проблеми на България не са само следствие от климата, а от лошо управление, остаряла инфраструктура и липса на координация, стана известно от думите на председателя на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по водно дело инж. Пламен Никифоров, казани в края на май тази година. Никифоров отбеляза, че управлението на водите в България е разпокъсано между твърде много ведомства, което води до размиване на отговорност. Водният сектор е хронично недофинансиран, но по-големият проблем е липсата на координация между различните източници - държавен бюджет, общини, ПУДООС, европейски програми, заеми, коментира експертът и отбеляза, че част от проектите се предлагат по политически и конюнктурни съображения, а не по целесъобразност. Никифоров препоръча оптимизация и опростяване на структурата за управление на водите, извършване на одит на вложените инвестиции и затягане на контрола върху ВиК операторите.

През втората половина на май министър Шишков обяви, че МРРБ съвместно с други ведомства изпълнява разпореждане на премиера за изготвяне на подробен анализ на рисковите населени места във връзка с безводието. Шишков съобщи, че предстои да бъдат идентифицирани населените места с дефицит в самия водоизточник; местата с компрометиран довеждащ водопровод и местата с остаряла ВиК мрежа. Това са три компонента, които допринасят за водната криза в България, която започва наистина да чука на вратата, каза тогава министърът. Шишков посочи още, че краткосрочните мерки целят само частично облекчение на режима, а целта на правителството е разработването на мащабна 4-годишна програма. Нейното изпълнение трябва трайно да премахне думите „проблеми с водата“ от ежедневието на българските граждани, посочи министърът.

В началото на юни министърът потвърди, че се прави пълен анализ какви краткосрочни, средносрочни, дългосрочни мерки трябва да се вземат и изтъкна, че за държавата е по-важно да реши проблема с безводието, защото той е по-фундаментален. Министър Шишков напомни, че промените в Закона за ВиК са били наложени поради критични срокове, поставени от Европа за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

В началото на юли миналата година, след като прие доклада за работата си, Временната парламентарна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната реши, че ще го предостави на Министерския съвет. Комисията задължи правителството, на база препоръките в доклада, да изготви план за действие за изпълнението им, който да бъде внесен в Народното събрание в тримесечен срок от приемането на доклада. Председателят на Комисията Младен Шишков от ПГ на ГЕРБ-СДС открои тогава като най-важна тема създаването на единен орган за управление на водите.

Източник: БТА