Церемонията ще се проведе на 11 септември от 11:00 часа пред Костницата в „Скобелев парк музей“. Организатори на възпоменателното събитие са Регионалният военноисторически музей и Община Плевен.

Третият щурм започва на 11 септември 1877 г. след четиридневна интензивна артилерийска подготовка. Боевете се водят при изключително тежки метеорологични условия – проливен дъжд и гъста мъгла. Военните действия се развиват едновременно в три направления – Източно, Централно и Южно.

Руско-румънските сили наброяват около 84 000 души, докато турската армия разполага с приблизително 35 000 войници. Османските части заемат добре подготвени и силно укрепени отбранителни позиции, което превръща настъплението в изключително тежко изпитание за руските и румънските войски.

На Източния участък, в района на село Гривица, румънските войски предприемат три последователни атаки, подкрепени от два руски полка. В резултат те успяват да превземат един от най-важните турски опорни пунктове. Загубите сред румънските войници достигат около 3000 души. Заради огромното кръвопролитие укреплението остава в историята с името „Кървавия редут“.

В Централния участък, край Радишево, части от Четвърти корпус атакуват Омар бей табия – едно от най-силните турски укрепления в района. То е умело разположено и приспособено към особеностите на терена. Въпреки ожесточеното настъпление и стремежа към победа, атаката не постига целта си. Руските части дават около 4500 убити и ранени войници и офицери.

Най-значимите успехи са постигнати в Южния участък при Зелените възвишения. Там 13-хиляден отряд под командването на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев успява да превземе ключови турски позиции – редутите Кованлък и Исса ага.

Настъплението поставя под сериозна заплаха центъра на турската отбрана. Въпреки че руските войници се оказват само на крачка от решителен успех, необходимото подкрепление не пристига. След продължил около 30 часа неравен бой генерал Скобелев получава заповед да отстъпи. В сраженията са убити и ранени около 6500 руски войници и офицери.

Заради огромните човешки загуби и ожесточението на битката бойното поле при Зелените възвишения остава в народната памет с трагичното име „Мъртва долина“.

Паметта за загиналите в Третия щурм за Плевен се почита официално от началото на XX век. През 1907 г. по инициатива на Комитет „Цар Освободител Александър II“ е отслужена панихида за руските и румънските воини, загинали на 11 и 12 септември 1877 г.

С малки прекъсвания през годините възпоменателният ритуал се превръща в традиция и постепенно се утвърждава като важна част от обществения и духовния живот на Плевен. Днес той продължава да напомня за жертвите, дадени в битката за освобождението на града.