Това е празник, в който вярващите се прекланят пред Божията майка, чиято любов, според църковното предание, не угасва с напускането на земния живот, а остава като вечна закрила над хората.
От ранни зори храмовете в страната се изпълват с миряни, които идват да запалят свещ, да отправят молитва, да благодарят или да потърсят утеха. В този ден всяка молитва звучи по‑тихо, но и по‑силно. Всяко колебание намира опора. Всяка болка – смекчаване. Успение Богородично е празник, който напомня за силата на майчината любов – любов, която не се измерва с време, не се ограничава от земни граници и не престава да води, да пази и да лекува.
В много населени места се организират курбани, литийни шествия и общоселски събирания, които събират поколенията в едно. Празникът е дълбоко вплетен в българската традиция – ден, в който семействата се събират, а хората си пожелават здраве, мир и благоденствие.
За мнозина 15 август е ден на лична равносметка – момент, в който човек се обръща към себе си, към дома си, към корена си. Ден, в който надеждата се връща тихо, но сигурно. Ден, в който България диша по‑дълбоко и по‑спокойно.