Той бе задържан в Белград в началото на юни, след като пристигнал с полет от Дубай, а сръбските власти впоследствие одобрили предаването му на българските институции. С това започва нов етап по едно от най-коментираните разследвания в последните години – делото за кредита от близо 150 млн. лева, отпуснат от Българската банка за развитие на дружеството „Роудуей Кънстракшън“, свързвано с бизнесмена Румен Гайтански – Вълка.

Според прокуратурата заемът е бил предоставен без достатъчно обезпечения и в нарушение на интересите на държавната банка, което е довело до значителни щети. Мавродиев отхвърля обвиненията чрез защитата си и твърди, че не се е укривал и че ще съдейства на разследването.

Стоян Мавродиев е юрист, завършил право в Софийския университет, а професионалният му път започва като адвокат в сферата на търговското и финансовото право. В началото на 2000-те години навлиза в политиката и през 2009 г. става депутат от ГЕРБ, работейки по финансово законодателство и банково регулиране. Това поставя основата на неговото издигане като една от ключовите фигури във финансовото управление на държавата.

През 2010 г. Народното събрание го избира за председател на Комисията за финансов надзор – регулаторът, който контролира небанковия финансов сектор. Мавродиев остава начело на КФН повече от шест години, като мандатът му преминава под знака на засилен надзор след световната финансова криза, но и под критики за ефективността на контрола.

След освобождаването си от КФН през 2017 г. той оглавява Българската банка за развитие – институция със специална обществена мисия да подпомага малкия и средния бизнес, иновациите и стратегическите проекти. Именно този период става най-оспорван в кариерата му, след като банката започва да отпуска големи корпоративни кредити, включително заемът за „Роудуей Кънстракшън“, който по-късно се превръща в централна точка на разследването.

През 2021 г. новото ръководство на ББР разкрива, че осем компании са получили кредити за над 946 млн. лева, което предизвиква широк обществен дебат и проверки от множество институции. Сред тях най-мащабният е кредитът от близо 150 млн. лева за „Роудуей Кънстракшън“. Според прокуратурата при отпускането му са били нарушени правила за управление на риска, а обезпеченията не са били достатъчни. Обвинението твърди, че така са настъпили значителни вреди за държавната банка.

По делото са обвинени три лица – Стоян Мавродиев като бивш изпълнителен директор на ББР, бизнесменът Румен Гайтански – Вълка като предполагаем подбудител и Иван Георгиев, представлявал „Роудуей Кънстракшън“, като съучастник. И тримата отхвърлят обвиненията, а вина не е установена с влязъл в сила съдебен акт.

След привличането му като обвиняем през август 2024 г. Мавродиев остава извън страната, а българските власти издават европейска заповед за арест и започват международно издирване чрез Интерпол. В публичното пространство се появяват твърдения, че се намира в ОАЕ, докато през юни 2026 г. е задържан в Белград. Следва процедура по екстрадиция, при която сръбският съд преценява основанията за предаването му на България.

С връщането му в страната започват процесуални действия – разпити, предявяване на обвинения и евентуално искане за мярка за неотклонение. Предстои съдът да прецени дали има основания за задържането му под стража.

Делото „ББР – Роудуей Кънстракшън“ остава отворено, като съдът трябва да установи дали кредитът е отпуснат в нарушение на банковите правила, дали са настъпили вреди за ББР и дали има причинна връзка между действията на длъжностни лица и евентуалните щети. Ключови ще бъдат експертизите, документите от кредитното досие и свидетелските показания.
Финансови журналисти коментират, че случаят поставя по-широк въпрос за начина, по който през годините са вземани решения за големите кредити в ББР. Според тях проблемът не се изчерпва с един заем, а с модела на концентрация на ресурс в ограничен кръг компании и спорните обезпечения, които в някои случаи са били с многократно по-ниска реална стойност от отпуснатото финансиране.