Преброиха зимуващите водолюбиви птици в областите Плевен и Ловеч
Юбилейното 50-о среднозимно преброяване на зимуващите водолюбиви птици на територията, обслужвана от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Плевен, се проведе в периода от 15 до 18 януари 2026 година. В инициативата се включиха експерти от РИОСВ – Плевен, Българското дружество за защита на птиците, Българската орнитологична централа към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, както и представители на Ловно-рибарското дружество – Плевен.
Обследвани бяха ключови влажни зони в областите Плевен и Ловеч по поречията на реките Вит, Искър, Осъм и Дунав, както и редица язовири – Горни Дъбник, Телиш, Еница, Каменец и Александрово, рибарници, блата и други водни обекти.
По време на преброяването са регистрирани множество видове водолюбиви птици, сред които ням лебед, бял ангъч, зеленоглава патица, голям и малък корморан, малък и голям гмурец, зимно бърне, лиска, голяма бяла и сива чапла, кафявоглава потапница, жълтокрака чайка, зеленоножка, голяма белочела гъска и други. И през тази година най-многобройни са били зеленоглавите патици, кормораните, зимните бърнета и чаплите.
Освен водолюбиви видове, наблюдателите са установили и присъствието на други птици, сред които обикновен мишелов, полски, тръстиков и блатар, гарван, малък ястреб, кукумявка, голям и син синигер, щиглец, кос, жълта и сива овесарка, гугутка, гривяк, посевна и сива врана, фазан, различни видове кълвачи, чинка и земеродно рибарче.
Събраната информация е изпратена към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Целта на преброяването е да се установи числеността на зимуващите водолюбиви птици в България и да се определят най-важните водоеми и местообитания за тяхното опазване.
Среднозимното преброяване се осъществява в рамките на националния мониторинг и се организира от Изпълнителната агенция по околна среда в партньорство с научни, граждански организации и доброволци. На глобално ниво инициативата се провежда от 1967 година, а в България първите подобни наблюдения датират от 1976 година.










































Коментари